Какво представлява колпоскопията?

Колпоскопията е широко използван оптичен метод за диагностика и терапия. Прилага се когато са налице цитологични и клинични индикации като дисплазия, персистираща или с неясен произход атипия, установени с цитонамазка, инфекция с HPV, полипи и др. от което следва да кажем, че колпоскопията в голям процент от случаите е обвързана с цитонамазката, която е първо средство на избор за целите на скрининга за рак на шийката на матката. Задължително ли е всяка жена да си направи това изследване и кога се препоръчва? Не, колпоскопският метод е по-скоро средство за допълнителна диагностика при така наречените цитологично сигнализирани пациенти, например такива с 3B gрупа по PAP цитонамазка или при такива с нормална цитологична находка, но с видими макроскопски суспектни изменения, установени при рутинен преглед. Комбинирането на колпоскопския и цитологичния метод значително подобрява диагностицирането на цервикалния рак, но колпоскопията не може да се използва като масов скринингов метод, защото изисква повече време, специално обучение, опит и не на последно място скъпа апаратура.

Какво представлява манипулацията?

През своя живот жената преминава в различни периоди, свързани с промени в нейната хормонална активност, които от своя страна влияят върху процеси, променящи структурата на маточната шийка. Маточната шийка е орган, свързващ матката и влагалището посредством цервикален канал. Условно се дели на две части горна – ендоцервикс, през която преминава цервиканият канал, и долна – ектоцервикс, където се намира отворът на канала. Именно тази долна част е видима при преглед и колпоскопия. Тези две структури са тапицирани от различен по вид епител – ендоцервиксът с цилиндричен, а ектоцервиксът с плосък, като този на влагалището. В идеалните случаи грани- цата между плоския и цилиндричния епител е разположена на външния отвор на цервикалния канал, обаче при голям брой жени конфигурацията не е такава. отклоненията от тази идеална анатомия водят до предразположения към дисплазия на маточната шийка. Под хормонално въздействие и по точно под влияние на естрогена (пубертет, бременност, менопауза), тази граница се мести и става повече или по-малко видима при преглед и колпоскопиране. Местейки се тя формира т.нар. зона на трансформация, в която цилиндричният епител се преобразува в плосък и така се получава трети вид епител – метапластичен, това една от най-значимите зони на оглед при колпоскопиране, защото е с най-голям онкогенен потенциал. Има ли „подходяща“ възраст, в която е препоръчително да си направим колпоскопия? Всеки период от пубертета до менопаузата е такъв, защото имаме високо естрогенно ниво. След менопауза, поради хормонален дефицит, границата се връща обратно в цервикалния канал. Този процес на инверзия може да започне 10 години преди менопа- узата и по тази причина зоната на трансформация да стане невидима за колпоскопско изследване при по-възрастни жени.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Колпоскопията позволява изследване на екзоцервикса и влагалището. При пременопаузални жени може да се направи в която и да е фаза на менструалния цикъл, но най-оптимално е да е след менструация. При пациентки в менопауза или такива с колпити и цервицити изследването трябва да се извърши след предварителна естрогенна или съответно антибиотична терапия за максимално адекватни резултати. Също така не е добре да се извършва след вземане на цитонамазка, защото често при остъргването на клетките, може да се предизвикат ерозии и кървене, което затруднява колпоскопията. Затова се препоръчва да се извърши при следващ преглед.

Какви резултати могат да се очакват?

При колпоскопското изследване се използват два теста. Първият е тест с оцетна киселина, а вторият с луголов разтвор. Последователно се тушира шийката с тези два разтвора и посредством колпо- скопа се интерпретира начинът, по който се оцветяват тъканите. Абнормените участъци реагират с атипично оцветяване в сравнение с нормалните зони. Когато визуализираме такъв участък е желателно да се направи прицелна биопсия, т.е. да се вземе тъкан с помощта на специална щипка, за да се изследва хистологично. Така методиката се прецизира и става максимално информативна и точна за доказване на предракови и ракови изменения на маточната шийка.

Има ли възстановителен период?

Колпоскопията, съчетана с прицелна биопсия, е минимално инвазивна процедура, която се прави в амбулаторни условия. При нея не се налага употребата на анестезия, защото зоната, от която се взема материалът е малка и инструментът е много фин. Чисто субективни усещания като парене и вагинален дискомфорт може да има при прилагане на разтворите, като те отминават до няколко минути. След изследването пациентката е в пълна физическа и психическа кондиция.