Холестеролът е една от най-често обсъжданите теми в кардиологията, но и една от най-неправилно разбраните. Често пациентите възприемат холестерола като нещо „лошо“, което непременно води до усложнения и здравословни проблеми, но всъщност истината е по-сложна. Холестеролът е необходим за организма – той влиза в състава на клетъчните мембрани, участва в синтеза на хормони и витамини. Проблемът възниква, когато нивата му в кръвта излязат извън баланс, а това можем да разберем чрез т.нар. липиден профил.

Какво включва липидният профил?
Липидният профил е лабораторно изследване, което обикновено съдържа четири основни показателя: общ холестерол, LDL-холестерол („лош“ холестерол), HDL-холестерол („добър“ холестерол) и триглицериди. Всеки от тези показатели носи различна информация и има своя роля в оценката на риска от сърдечно-съдови заболявания.

Общият холестерол дава първоначална представа за липидния баланс, но сам по себе си той не е достатъчен, за да оценим реалния риск. Например, човек може да има умерено повишен общ холестерол, но ако HDL е висок и LDL е нисък, рискът за сърцето може да бъде минимален. Затова разглеждането на детайлите е ключово.

LDL-холестеролът е този, който най-пряко се свързва с атеросклерозата – процесът на натрупване на плаки по стените на артериите. Когато LDL частиците са твърде много, те проникват в стената на съдовете, предизвикват възпаление и постепенно стесняват артерията. Това е директният механизъм, по който високият LDL увеличава риска от инфаркт и инсулт.

HDL-холестеролът, обратно, има защитна роля. Той „почиства“ съдовете, като извлича излишния холестерол от артериалните стени и го връща в черния дроб за преработка. Колкото по-висок е HDL, толкова по-малък е рискът от сърдечно-съдови инциденти. Затова често казваме, че не е важно само колко холестерол имаме, а какво е съотношението между „добрия“ и „лошия“.

Триглицеридите са друг ключов параметър, който не бива да подценяваме. Те представляват форма на мазнини, свързана с начина на хранене и метаболизма. Високите триглицериди често вървят ръка за ръка с наднормено тегло, диабет или метаболитен синдром и в комбинация с висок LDL допълнително ускоряват увреждането на съдовете.

Как да тълкуваме резултатите?
При тълкуване на липидния профил трябва да се има предвид не само абсолютната стойност на всеки показател, но и индивидуалният риск на пациента. За здрав човек без допълнителни заболявания целевите стойности на LDL може да са различни от тези при пациент с диабет или вече преживян инфаркт. Например, ако при здрав човек LDL под 3 mmol/L може да се счита за приемлив, то при пациент с висок риск целта е стойности под 1.8 mmol/L, а понякога дори и по-ниски.

Връзката между холестерола и инфаркта
Високият LDL и ниският HDL създават условия за образуване на атеросклеротични плаки. С времето тези плаки могат да се разкъсат и върху тях да се образува тромб, който запушва артерията. Когато това се случи в коронарните артерии, резултатът е инфаркт. Ако процесът е в мозъчните съдове – получава се инсулт. Именно поради това контролът на липидите е един от най-ефективните начини за превенция на сърдечно-съдови заболявания.

Какво можем да направим?
Първата стъпка е редовното проследяване на липидния профил – поне веднъж годишно при здрави хора и по-често при пациенти с рискови фактори. Ако резултатите са извън нормата, трябва да се предприемат промени – в храненето, начина на живот, а понякога и медикаментозна терапия.

Хранителният режим има голямо значение – ограничаването на трансмазнини, намаляването на животинските мазнини и увеличаването на консумацията на зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни може да подобри липидния баланс. Физическата активност също е мощен инструмент – редовното движение повишава HDL и намалява триглицеридите. В случаите, когато тези мерки не са достатъчни, лекарят може да назначи терапия със статини или други липидопонижаващи медикаменти, които доказано намаляват риска от инфаркт.