Тел. 0876 110 030
Понеделник - Петък 9.00 - 18.00

Синдром на раздразненото черво (IBS): как да разберем дали е IBS или нещо по-сериозно?

Коремът ви боли редовно — но изследванията излизат нормални. Имате периоди на диария, после запек, после пак диария. Подувате се след хранене. Усещате, че определени храни „не ви понасят” — но различни всеки път. Лекарят казва, че физически всичко е наред. И въпреки това — не е наред.

Ако това е и вашата ситуация, може би се сблъсквате със синдрома на раздразненото черво — едно от най-разпространените, но и най-неразбраните стомашно-чревни състояния. 

Какво е синдромът на раздразненото черво?

IBS (Irritable Bowel Syndrome) е функционално нарушение на дебелото черво. „Функционално” означава, че органът работи по различен начин — не че е структурно увреден. При IBS червото е анатомично нормално, но реагира прекомерно на сигнали, които при другите хора не предизвикват реакция — стрес, определени храни, хормонални промени.

Представете си го като свръхчувствителна алармена система. Сигналите, които при повечето хора минават незабелязано, при човек с IBS се усилват и предизвикват болка, дискомфорт или промяна в дефекацията.

IBS засяга между 10 и 15% от световното население. При жените е по-разпространен, отколкото при мъжете. Може да се появи на всяка възраст, но най-често се диагностицира при хора между 20 и 40 години.

Какви са симптомите?

Симптомите на IBS варират значително между отделните хора — и дори при един и същ човек се променят с времето. Именно тази непостоянност е причина много пациенти да се съмняват в собствените си усещания.

Основни симптоми:

  • Коремна болка или спазми, които се облекчават след дефекация
  • Промяна в честотата на изпражненията — по-чести или по-редки от обичайното
  • Промяна в консистенцията — диария, запек или редуване на двете
  • Подуване на корема и усещане за газове
  • Усещане за непълно изпразване след дефекация

Придружаващи симптоми:

  • Слуз в изпражненията
  • Спешна нужда от тоалетна
  • Влошаване на симптомите при стрес или тревожност
  • Влошаване след определени храни — мазни, газообразуващи, съдържащи лактоза или глутен

Характерно за IBS: симптомите обикновено не се появяват нощем и не събуждат пациента от сън. Това е важна разлика спрямо някои по-сериозни заболявания.

Видове IBS

Специалистите разграничават три основни типа, според преобладаващия симптом:

IBS-D (с преобладаваща диария) — чести, меки или течни изпражнения, спешна нужда от тоалетна, коремни спазми.

IBS-C (с преобладаващ запек) — редки, твърди изпражнения, усещане за непълно изпразване, подуване.

IBS-M (смесен тип) — редуване на диария и запек. Най-честият тип в практиката.

Типът може да се промени с времето — пациент, започнал с IBS-C, може след години да развие IBS-M. Затова диагнозата и подходът се преразглеждат редовно.

Как се поставя диагнозата?

Тук е едно от най-важните неща, които трябва да знаете: IBS няма специфичен тест. Не съществува кръвно изследване, ехография или колоноскопия, която да покаже „да, имате IBS”. Диагнозата се поставя по клинични критерии, след като са изключени другите възможни причини за симптомите.

Римски критерии IV

Международно приетите диагностични критерии (Римски критерии IV) изискват:

Повтаряща се коремна болка средно поне 1 ден седмично през последните 3 месеца, свързана с поне две от следните три условия:

  • Болката е свързана с дефекация
  • Болката е свързана с промяна в честотата на изпражненията
  • Болката е свързана с промяна в консистенцията на изпражненията

Симптомите трябва да са налице поне 6 месеца преди поставянето на диагнозата.

Какво изследва гастроентерологът?

При консултация специалистът ще оцени подробно историята на симптомите и може да назначи изследвания, за да изключи органична причина:

  • Кръвни изследвания — пълна кръвна картина, СУЕ, CRP, тиреоидни хормони, антитела за целиакия
  • Изследване на изпражнения — за инфекции, паразити, калпротектин (маркер за възпаление)
  • Образна диагностика — ехография на корем при необходимост
  • Колоноскопия — при наличие на тревожни симптоми или при пациенти над определена възраст

Как да разберем дали е IBS или нещо по-сериозно?

Симптомите на IBS се припокриват с тези на редица други заболявания, някои от които изискват различно и по-спешно лечение.

Заболявания, които трябва да се изключат:

Възпалителни чревни заболявания (Болест на Крон, улцерозен колит) — за разлика от IBS, те са свързани с реално възпаление на чревната стена. Могат да протичат с кръв в изпражненията, загуба на тегло и повишена температура.

Целиакия — автоимунна реакция към глутен, която уврежда тънкото черво. Симптомите са много сходни с IBS. Изключва се с кръвен тест и ендоскопия.

SIBO (бактериален свръхрастеж в тънкото черво) — нарушение на чревната микрофлора, което причинява подуване, газове и нарушена дефекация. Установява се с водороден дихателен тест.

Рак на дебелото черво — при определени симптоми и рискови фактори трябва да се изключи с колоноскопия.

Хипотиреоидизъм — намалената функция на щитовидната жлеза може да причини запек и стомашен дискомфорт, имитирайки IBS-C.

Кои симптоми изискват незабавна консултация?

Гастроентеролозите ги наричат „червени флагове” — признаци, при които не трябва да се чака и се налага задълбочено изследване:

  • Кръв в изпражненията или черни, катранени изпражнения
  • Необяснима загуба на тегло без промяна в диетата
  • Повишена температура заедно с чревни симптоми
  • Нощни симптоми — болка или диария, която събужда от сън
  • Анемия — установена при кръвни изследвания
  • Симптоми, появили се за първи път след 50-годишна възраст
  • Фамилна история на рак на дебелото черво или възпалителни чревни заболявания

При наличие на дори един от тези сигнали консултацията с гастроентеролог е приоритет — не защото означава сериозен проблем, а защото трябва да се провери.

Какво причинява IBS?

Точната причина не е напълно изяснена, но науката идентифицира няколко фактора, които играят роля:

Нарушена връзка черво-мозък — червото и мозъкът комуникират постоянно чрез т.нар. чревна нервна система. При IBS тази комуникация е нарушена и сигналите се интерпретират погрешно.

Промени в чревната микробиота — дисбалансът в чревните бактерии може да допринесе за симптомите. Именно затова при някои пациенти IBS се развива след чревна инфекция — т.нар. постинфекциозен IBS.

Повишена чревна чувствителност (висцерална хиперсензитивност) — хората с IBS усещат болка при по-ниско ниво на разтягане на червото, отколкото останалите.

Стрес и психологически фактори — тревожността и депресията не причиняват IBS, но значително влошават симптомите. Връзката между психичното здраве и чревната функция е двупосочна.

Хормонални фактори — при много жени симптомите се влошават в определени фази на менструалния цикъл.

Как се лекува IBS?

Лечението на IBS е индивидуално и многопластово — не съществува универсален подход, който работи за всички. Целта не е „излекуване” в традиционния смисъл, а управление на симптомите и подобряване на качеството на живот.

Хранителни промени: Диетата с ниско съдържание на FODMAP (ферментируеми въглехидрати) е най-добре проученият хранителен подход при IBS. При около 70% от пациентите води до значително подобрение. Прилага се на фази и изисква насоки от специалист — не е диета за самостоятелно следване.

Медикаментозно лечение: Зависи от типа IBS — спазмолитици при болка, пробиотици за микробиотата, специфични медикаменти при IBS-D или IBS-C. Назначават се от гастроентеролог.

Управление на стреса: Техники за релаксация, когнитивно-поведенческа терапия и mindfulness практики имат доказан ефект при IBS, тъй като пряко влияят на връзката черво-мозък.

Редовна физическа активност: Умерената физическа активност подобрява чревната моторика и намалява нивото на стрес — два ключови фактора при IBS.

Кога да потърсите гастроентеролог?

  • Имате коремна болка или дискомфорт, повтарящи се повече от 3 месеца
  • Изпражненията ви са непредвидими — редовно се редуват диария и запек
  • Подувате се след хранене и усещате прекомерни газове
  • Симптомите влияят на работата, социалния живот или качеството на съня ви
  • Забелязвате някой от „червените флагове”, описани по-горе

Важно е да не се самодиагностицирате. IBS е диагноза на изключването — поставя се едва след като са отхвърлени другите причини. Само гастроентеролог може да направи тази преценка след преглед и изследвания.

В МЦ Медикал Плюс, гр. Варна, гастроентерологичното направление включва пълна диагностична оценка при хронични чревни оплаквания.
Запазете час на
medicalplus.bg или на телефон 0876 110 030.

Prev post