Кратка история на филърите
Запълването на кожни бразди и бръчки с цел подмладяване на лицето има над 100-годишна история. Първите опити с парафин са разочароващи, поради страничните реакции на отхвърляне и миграцията му извън местата на приложение. Употребата на собствена мастна тъкан изглежда обещаваща заради липсата на странични действия, но краткият ефект и възможността за белези поради необходимостта от поставяне чрез дебели игли (канюли), водят до отлив. През последните години интересът към собствената мастна тъкан отново се засилва, но недостатъците на метода не са преодолени напълно.
През 50-те и 60-те години на миналия век в употреба е включен силиконът в множеството му разновидности. Разочарованието, дължащо се на страничните ефекти, бързо измества началния ентусиазъм. През последните години периодично се появяват запълващи агенти, осигуряващи „много дълъг” или „доживотен ефект”, подобно на силиконa. Принципът им на действие се основава на стимулиране на собствената колагенова продукция в дермата. Те представят групата на нерезорбируемите филъри.
Голяма част от тях бяха спрени от продажба, заради високата честота на странични ефекти, проявяващи се понякога след години и водещи до трайни естетични и здравословни проблеми. През 1982 г. е регистриран за употреба колагенов филър, съдържащ говежди колаген. Необходимостта от тестуване преди употреба, възможността за алергични реакции и краткият ефект са основните причини, поради които тези продукти търпят неуспех,
особено след появата на филъри, съдържащи хиалуронова киселина.
Хиалуроновата киселина е кисел мукополизахарид, съдържащ се в голямо количество в средния слой на кожата, наречен дерма. Уникалното свойство на това вещество да свързва огромно количество вода, съчетано с факта, че е еднакво за всички живи многоклетъчни организми, поради което не предизвиква имунологична реакция на отхвърляне, го прави кандидат за „идеалния” филър. Проблемът е в неговата бърза биоразградимост, поради което при производството му се използват различни технологии, които да забавят разграждането му от дермалните ензими.
През 1995 г. се появи първият филър, базиран на хиалуронова киселина с животински произход. Като стабилизатор беше използван винилсулфон, който осигуряваше ефект, по-кратък дори от филърите с колаген. През 1996 г. на пазара беше регистриран първият двуфазен филър на базата на хиалуронова киселина с неживотински (биосинтетичен) произход – Restylane. Той съдържа частици напречно свързана хиалуронова киселина, в разтвор на несвързана напречно хиалуронова киселина. През 2000 г. се появи първият монофазен филър, съдържащ само напречно свързана хиалуронова киселина с неживотински произход – Juvederm. Монофазната технология позволи да се създадат препарати с по-добър профил на сигурност, по-пластични, осигуряващи по-естествен и значително по-дълготраен резултат.
Съществуват документирани резултати с продължителност на ефекта повече от две години без поддържащи процедури. В момента почти всички предлагани на пазара филъри, съдържащи хиалуронова киселина, са монофазни, но далеч не всички осигуряват подобен ефект.
Предимства на хиалуроновата киселина
Въпреки че хиалуроновата киселина е субстанция без видова специфичност, която практически не предизвиква възпалителни промени, има описани различни видове странични ефекти, появили се вследствие на нейната употреба. Всъщност тези възпалителни реакции се дължат на веществата, които се използват за стабилизиране и удължаване на ефекта на хиалуроновата киселина. Задължение и отговорност на лекуващия лекар е да познава препаратите, с които работи, и да предложи на пациента си най-добрия и най-безопасен вариант на корекция. Към момента на писане на
статията се смята, че най-безопасната субстанция, която осигурява добра защита на хиалуроновата киселина срещу ензимите в кожата, е наречена BDDE (butanediol diglycidylether).
Натрупването на огромен клиничен опит, както и развитието на технологиите, позволиха създаването на медицински изделия, съдържащи хиалуронова киселина, които позволяват множество и разнообразни корекции, на фона на впечатляващ профил на безопасност и дълготрайност на резултатите.