Бенки

Едва ли има човек, който да няма поне една бенка. Повечето възрастни хора средно имат между 10 и 40 бенки, като при хората с по-светла кожа броят им може да бъде и по-голям. По-голямата част от бенките се появяват още през детството. Този процес се активизира отново около пубертета и продължава докъм 30-тата година от живота. С растежа на детето бенките също нарастват. Някои потъмняват, други изсветляват, някои стават релефни, други се покриват с косми. Бенките дори при един и същи човек могат да бъдат много различни на вид. Те могат да се открият навсякъде по тялото, включително по скалпа, пръстите на ръцете и краката, половите органи и дори под ноктите.

Типове бенки
Има няколко типа бенки, които се срещат по-често или на които трябва да се обръща по-специално внимание предвид техния потенциал да се развият в малигнен меланом. Диспластична/атипична бенка. Появява се навсякъде по тялото, но предимно по торса и рядко по лицето. Обикновено има неправилна форма, по-голяма е от 5-6 мм и съчетава повече от един цвят – смесица от различни нюанси на кафяво, червено и розово. Счита се, че хора с повече от 4 атипични бенки имат по-голям риск да развият меланом. Конгенитални/вродени бенки Те са налице при раждането, като близо 1 на 100 деца се раждат с бенка. Техният размер значително варира – от съвсем малки до гигантски, обхващащи цял крайник или дори половината тяло. Наличието на гигантска бенка е рисков фактор за развитие на меланом. Придобита/обикновена бенка Това са най-често срещаните бенки, които практически всеки от нас има. Ако обаче имате повече от 50, това също се счита за рисков фактор по отношение на меланома.

Типични характеристики на обикновените бенки са:
– Хомогенно и правилно разпределение на пигмента;
– Добре ограничени, с кръгла форма;
– Плоски или леко надигнати;
– Не търпят промяна във времето.

Повечето бенки не са опасни. Вниманието ви трябва да бъде привлечено от онези, които изглеждат по-нетипично или такива, които се появяват след 30 годишна възраст. Ако забележите промяна в големината, формата, цвета и релефа на дадена бенка е необходимо да се консултирате с дерматолог. Също така преглед е наложителен в случай, че бенката кърви, секретира, сърби ви или стане по-чувствителна и болезнена. Американската фондация за меланома създаде една поредица от критерии, които служат като ориентир както за лекарите, така и за пациентите дали се касае за меланом или бенка. Тя е наречена ABCDE, като всяка една от буквите съответства на определен критерий.
A. асиметрия – едната половина на бенката не съответства на другата.
B. (border) граници – границите или ръбовете на бенката са назъбени, неправилни или неясни.
C. (color) цвят – цветът на бенката е хомогенен или не, като може да има нюанси на черно, кафяво, синьо, бяло или червено.
D. диаметър – повишено внимание изискват бенки с диаметър над 6 мм.
E. eволюция – бенката променя своя размер, форма и цвят.

Най-честата локализация на меланом при мъжете е по гръдния кош, а при жените по краката.

Премахване на бенки

Премахването на бенките може да бъде по медицински показания, по естетични съображения или с цел превенция. Като цяло повечето бенки не налагат отстраняването им. Най-често практикуваният метод е оперативният. При него бенката се изрязва изцяло заедно с малко прилежаща кожа и след това третираното място се зашива. Отскоро често се практикува и лазерното третиране чрез аблативни лазери тип СО2 и Ербиум. Този метод дава по-добри естетични резултати от оперативния, но не е приложим при всички видове бенки. Някои бенки може да се отстранят и чрез електрокоагулация. Този метод изисква добра прецизност, тъй като има риск да останат клетки, които на по-късен етап да доведат до прорастване на бенката.
По-рядко се прилагат криотерапия, химична деструкция, народна медицина и други.

Брадавици

Човешките папиломни вируси (HPV) са голяма група вируси, наброяващи вече близо 200, част от които причиняват различни видове брадавици и други кожни образувания при човека. HPV инфектира повърхностните слоеве на кожата като навлиза в нея през малки наранявания. В резултат предизвиква усилено делене на горните слоеве на кожата и това води до образуването на брадавици. Някои от брадавиците може да изчезнат от само себе си след месеци или години. Брадавици може да се появяват навсякъде по тялото и спрямо това те се разделят на няколко вида. Например обикновените брадавици се срещат предимно по ръцете и особено пръсти и длани. Плоските брадавици са по-типични за лицето. Плантарните брадавици са характерни за ходилата и др.
​
Брадавиците се разнасят лесно при директен контакт с човешкия папиломен вирус. Вие сами може да се заразите, ако след като сте пипали брадавица например се почешете на друго място. Може да заразите и други хора, ако споделяте кърпи, хавлии, самобръсначки или други лични вещи. След първоначалния контакт с HPV може да минат няколко месеца преди да забележите брадавицата. По принцип не всеки контакт с HPV води до развитие на брадавица. Някои хора имат по-изразена склонност към заразяване в сравнение с други. Дори хора от едно и също семейство имат различна възприемчивост спрямо вируса. Брадавиците може да варират по големина и цвят. Може да бъдат надигнати с груба и неравна повърхност, както и плоски и гладки. В сърцевината им разрастват малки кръвоносни съдове, за да ги снабдяват с кръв. В болшинството случаи брадавиците са безболезнени. Изключение правят такива разположени на места подложени на натиск и триене, като брадавиците на ходилата например.

Премахване на брадавици

Макар да не са сериозна заплаха за здравето, поради склонността им да се разпространяват, както и риска да заразите други хора, брадавиците е желателно да бъдат лекувани. Поставянето на диагнозата в почти всички случаи става още по време на прегледа. Не са нужни някакви специални или допълнителни изследвания.

По отношение на лечението има няколко възможности:
Средства за домашна употреба – спрейове, лепенки, лакове, кремове, които най-често съдържат салицилова киселина в различна концентрация. Изискват продължително приложение и нерядко се оказват недостатъчно ефективни; Назначени от дерматолог локални средства за ползване у дома или в кабинета на лекаря. Изискват повишено внимание и опит, тъй като при попадане върху здрава кожа може да причинят различна степен на изгаряне, възпаление или нараняване. Терапия с течен азот или криотерапия. Представлява унищожаване на брадавицата чрез замразяване с втечнен при много ниска температура азот. Термичната травма води до образуване на мехур, който с времето засъхва и след няколко дни брадавицата се излющва и отпада.Методът се използва при малки деца, защото не е съпроводен с болка и парене, на хора, алергични на упойки, защото не налага обезболяване,при всеки, който е с нисък праг на болка и предпочита по-безболезнени процедури. Електрокоагулацията е метод, който основно се ползва при лечение на плоски брадавици. Методът е лесен, бърз и не оставя след себе си белези. Имунотерапията е по-съвременен метод, който представлява локално приложение на имуномодулатор, който би трябвало да активира имунната система, за да може тя да се пребори с вирусния агент.

Изборът на метод или комбинация от методи се прави в зависимост от вида, броя и локализацията на брадавиците, както и от възрастта и общото състояние на организма. Ако искате да се отървете от неприятните брадавици, бързо, лесно и безопасно, заповядайте при нас!

Фиброми
Какво представляват фибромите?

Фибромите са изключително често срещани доброкачествени кожни израстъци, които могат да бъдат малки и плоски, надигнати или висящи спрямо повърхността на кожата. Стеснени в основата си, най-често са разположени на т.нар. „краче” или на широка основа спрямо кожата. Те са с гладка или неравна повърхност и могат да бъдат светлорозови, с цвета на кожата или по тъмни.
Фибромите са напълно безобидни образувания, като могат значително да варират в броя си – от единични до стотици, с големина 2 – 3 мм или със по – голяма сферична форма и мека консистенция. Рядко достигат големи размери от порядъка на гроздено зърно. Фибромите са напълно доброкачествени образувания и нямат никаква склонност към трансформиране в злокачествени тумори. Друго, което доста притеснява пациентите е дали са заразни. Категорично не, нито за околните, нито за самите вас.

Какви проблеми могат да създадат фибромите?

Освен разбира се неестетичния си вид, те обикновено не причиняват някакъв дискомфорт. Ако са подложени на много интензивно триене има вероятност да се раздразнят и възпалят, както и да се разкървавят. Не е изключено и да се откъснат ако са се оплели в синджирчета или яки на дрехите.

Кой е предразположен към тях?

Фиброми практически могат да се открият при всеки човек, особено след средна възраст. Не са изключение обаче и при децата. Наблюдава се известно наследствено предразположение, като с времето имат тенденция да увеличават броя си. Хормоналните влияния, особено през периода на бременността и менопаузата, също се оказват стимулиращ фактор за тяхното развитие.

Къде най-често се разполагат?

Най-често може да ги откриете по клепачите, страничните части на шията, подмишниците, под гърдите (особено при по – пълните жени) и слабинните гънки, т.е където кожа се трие в кожа или в дрехите. Веднъж появили се, фибромите много рядко могат да изчезнат от само себе си, като по-скоро постепенно нарастват, особено ако са в области на по-голямо триене и натиск.

Трябва ли да се премахват?

Всеки от нас си задава въпроси най-често свързани с това дали са опасни този вид образувания и биха ли могли да се отстранят. За наша радост повечето от тях са доброкачествени и обикновено не се нуждаят от лечение. Битуват доста погрешни схващания сред хората, че отстраняването на даден фибром е причина за тяхното разпространение. Истината е, че просто някои хора са по-предразположени от други и периодично им се появяват нови фиброми независимо дали старите са премахвани или не. Премахването им се налага от естетична гледна точка. Особенно внимание се обръща когато са разположени на места, подложени на механично дразнене, изпотяване и често триене в дрехи. В тези случай доброкачествените образования могат да се възпалят, да кървят и да доведът до дискомфорт на пациента. Често пациента се чувства некомфортно от факта, че има фиброми, особено на видимите за околните области.

Как се премахват тези образувания?
​
Има няколко ефективни и безопасни метода, с които може да стане тяхното отстраняване – криотерапия (течен азот), електрокоагулация, хирургично отстраняване и лазертерапия. Изборът на метод зависи както от големината и зоната на тялото, където се намират, така и от опита на лекаря. При по-големите фиброми се налага прилагането на местна анестезия с лидокаин или обезболяващ крем. След такава процедура от пациента основно се изисква да предпазва обработената зона от излагане на слънце в рамките на около месец. Фибромът може да бъде много лесно премахнат, ако се е завъртял няколко пъти по оста си, което води до нарушаване в кръвоснабдяването, идващо по хода на крачето, с което е фиксиран за кожата. В тези условия фибромът изсъхва и се отделя много лесно от кожната повърхност. След това са препоръчителни антисептични компреси. Обикновено премахването на фибром не е обвързано с рецидив на същото място или поява на повече фиброми в отдалечена зона от дебютния фибром. Фибромите в резултат на дълготрайно триене често се раздразняват и възпаляват. Това е провокиращ момент, който дразни пациентите и се търси лекарска помощ от специалист по кожни болести. Методите, които се прилагат най-често са електрокоагулация, криотерапия и лазерно премахване на образуванията. Посредством специален електрокоагулатор се пуска ток с висока честота, който същевременно изразява коагулиращ ефект върху изхранващите фиброма съдове и го премахва от крачето му. Криотерапията е другият най-често прилаган метод, при който с помощта на течен азот фибромът се замразява, който впоследствие отпадна изцяло самостоятелно без да е необходима външна намеса поради коагулиране на изхранващите го съдовете. Вследствие на това той се исхемизира, протичат некротични реакции и се отделя самостоятелно без външна намеса.

Какво се случва след манипулацията?

След манипулацията остава повърхностна раничка, която се покрива с коричка, отпадаща за 5-7 дни. През това време кожата трябва да се поддържа чиста и суха. Възможно е да усещате третираната кожа топла, като след слънчево изгаряне или след излагане на силен вятър. Няколко дни след манипулацията околната кожа може да бъде зачервена и леко болезнена. Тези симптоми отминават постепенно за около 24 до 48 часа.

Кога е най-подходящото време за извършване на този вид манипулации?

Есенно-зимния период и началото на пролетта са най-подходящи за извършване на тези процедури, особено когато става въпрос за образувания разположени по откритите части на тялото. Изключение правят вирусните образувания, които трябва да се отстраняват своевременно.