За гъбичните инфекции, толкова типични за топлите месеци

Сигурно мнозина от вас потръпват от мисълта, че може да са заразени с гъбична инфекция. Истината е, че немалко видове гъбички постоянно си живеят по нашата кожа и лигавици. В повечето случаи нормалното съжителство между човека и тях не води до никакви проблеми. При определени обстоятелства някои от тези гъбички може да се изменят и да причинят инфекция.
Най-предпочитаните места за развитие на гъбична инфекция по тялото са кожата, скалпа, ходилата, ноктите на ръцете и краката, устата и влагалището. Гъбичките се нуждаят от топлина и влага, за да се развиват и те „разцъфтяват” върху топлата и потна кожа, особено между пръстите на краката, ингвиналните гънки и подмишниците. Гъбичните инфекции се разпространяват индиректно от човек на човек, чрез ползване на общи бани, басейни, ходене бос на обществени места, ползване на общи кърпи и дрехи, както и от животни или почва на човек.

Различават се 2 основни типа гъбички.
Дерматофити и Кандида

Гъбичките на краката са една от най-често срещаните инфекции с гъбички. Много често освен гъбички на краката, човек има едновременно и гъбички по ноктите или гъбички в ингвиналните гънки. Заболяването е много разпространено и сред атлетите и военнослужещите.

Съществуват три основни клинични форми на гъбички на краката:

– Интертригинозна форма, при която има засягане на участъците между 3-ти и 4-ти пръст и между 4-ти и 5-ти пръст на единия или двата крака. Типичен за тази форма е силният сърбеж особено при затопляне и изпотяване на ходилата.

– Хиперкератотична форма, при която има зачервяване и залющване на кожата особено в областта на петите и свода на ходилото. Тази форма е позната още и като „мокасинов” тип гъбична инфекция. Често е комбинирана с онихомикоза (гъбична инфекция на ноктите).

– Дисхидротична форма, при която се образуват мехурчета пълни с течност. Също се характеризира със силен сърбеж.

Онихомикоза е гъбична инфекция, засягаща ноктите на ръцете или краката. Тя обхваща 30 % от всички инфекции с дерматофити. Първоначално, преди да се появят гъбичките по ноктите има гъбички на кожата на краката и/или ръцете. Ето защо те трябва да се лекуват, за да не се засегнат ноктите. По принцип по-често се засягат ноктите на краката. Обикновено в началото се засяга крайната част на нокътната плочка предимно на големия пръст. Инфекцията напредва постепенно и може да се прехвърли на останалите нокти. С времето ноктите загубват блясък, потъмняват, стават белезникави или жълто-кафяви.

Ингвинална епидермофития е честа при шофьори и по-пълни хора. Започва с едо или няколко червени петна в областта на ингвиналните гънки или вътрешната част на бедрата. Петната нарастват постепенно, като избледняват в центъра, а ръбът е леко надигнат, зачервен и залющен. Има силен сърбеж особено при изпотяване и затопляне. По подобен начин изглежда и т.нар. дерматомикоза на гладката кожа. Появяват се единични рядко повече кръгли или овални петна, които увеличават размера си с различна скорост. Типичен е активният ръб на лезиите, като центъра им постепенно избледнява.

Кандидозата е известна още като млечница или соор. Кандидозата засяга области, които са с повишена влажност. Счита се, че почти всеки човек в живота си е имал поне един епизод на инфекция с Кандида. Най-честият причинител на кандидоза е Candida albicans. Интересен факт е, че Candida albicans често е част от нормалната флора в устната кухина или гастроинтестиналния тракт, както и в областта на естествените отвори.

Кандидозата се среща значително по-често при хора с нарушен и потиснат имунитет или с наличие на различни придружаващи заболявания (захарен диабет, атопичен дерматит, СПИН). Благоприятни условия са затлъстяване, залежаване на легло, под памперси при бебета, на места на недобре прикрепени изкуствени челюсти, както и бременността. Други рискови фактори за кандидоза са приемът на някои медикаменти – орални контрацептиви (противозачатъчни), системни антибиотици, кортикостероиди.

Инфекцията с кандида може да засегне различни области и в зависимост от това протича по различен начин.

Кандидозното интертриго засяга предимно гънки и зони, в които има повишено триене (подмишници, слабини, под гърдите при жени). Протича със зачервяване, разраняване и подмокряне на засегнатата област. В основата на гънките може да има бял или жълтеникав налеп. Възможно е да има и залющване, а в периферията да има малки гнойни пъпчици. Оплакванията са от дискомфорт, парене, сърбеж и болка. Дерматитът под пелените е известен още като дайпер дерматит. Това състояние е характерно за кърмаческата възраст и се поява в областите под пелените.

Причина за появата му са дразненето на кожата от урината, изпражненията, задържане на пяна от почистващите препарати, по-рядко сменяне на пелените. Всички тези фактори водят до създаването на топла и влажна среда, а кандидата от изпражненията става причина за възникване на вторична инфекция.

Млечница (кандидоза на устната кухина) се характеризира се с наличието на множество, бели, налепи, които се разполагат по повърхността на устната лигавица, букалната лигавица, по твърдото и мекото небце, по езика, венците и фаринкса.

Ангуларният хейлит е известен още като перлехе. Той изглежда като зачервяване и нацепване на устните ъгли. Среща по-често при деца или при хора, които отделят секрети от устата – след инсулт или при наличие на недобре фиксирани зъбни протези. Много често се съчетава и с инфекция с кандида и вътре в устната кухина.

Паронихия е остро или хронично възпаление на ноктите, при което има зачервяване, оток и повишена чувствителност на нокътните гънки, както и отделяне на гноевиден секрет.

Кандидозният вулвовагинит се проявява със сърбеж, зачервяване и изтичане на бял секрет (т.нар. бяло течение). Освен влагалището могат да бъдат засегнати и срамните устни и дори вътрешната повърхност на бедрата. Счита се, че почти всяка жена по време на своя живот е имала поне един епизод на генитална кандидоза. Освен това генитална кандидоза се среща при 25% до 33% от бременните жени.

Кандидозен баланит и баланопостит се срещат по-често при по-възрастни мъже, които не са обрязани. Протича с образуване на малки зачервени пъпчици, мехурчета или дори ранички (язвички) по главичката на пениса.

Първото, което се прави, за да се диагностицира гъбична инфекция е преглед. Тя би могла да се диагностицира от опитен специалист дори и само по начина, по който изглежда. Допълнително могат да се направят различни изследвания за потвърждаване или изключване на диагнозата:

– Изследване на нативен препарат под микроскоп
– Изследване на култура за гъбички.

В МЦ Медикал Плюс се извършват прегледи, специализирана диагностика и лечение на всеки от изброените прояви на заболяването.