Ботулинов токсин (ботокс) 

Ботулиновият токсин (ботокс) представлява белтък, който в природата се произвежда от бактерия, наречена Clostridium botulinum. При определени обстоятелства е възможно тази бактерия да се размножи в някои храни и да предизвика хранително отравяне. Всъщност, първите случаи на интоксикация са били свързани с консумацията на колбаси, откъдето произлиза и името на бактерията – „botulus” е латинската дума за кренвирш. Използването на ботулинов токсин (ботокс) за „козметични” цели датира от 1988 г., като употребата му е била насочена към премахване на бръчките между веждите. През следващите 23 години показанията за прилагане на ботулинов токсин (ботокс) за естетични цели се разширяват, като се натрупва огромна база с данни, касаещи безопасността на препаратите и техниката на приложение. 

Механизъм на действие

Когато мозъкът ни иска да задвижи определени части на тялото, той изпраща сигнал под формата на електрически импулс по периферните нерви. Нервът, от своя страна, предава импулса на мускулните влакна и се осъществява съответната активност. Този процес е възможен благодарение на структура, наречена нервно-мускулен синапс. Всъщност нервите и мускулите не контактуват директно, а чрез вещество, наречено ацетилхолин. В нормални условия, в „нервната” част на синапса са „складирани” множество мехурчета, съдържащи ацетилхолин. Под влияние на електрическия импулс, идващ от мозъка, тези мехурчета се придвижват до невронната синаптична мембрана, свързват се с нея и се „изливат” в синаптичното пространство. Освободеният ацетилхолин се свързва с мускулните влакна и ги принуждава да се съкратят. Процесът на придвижване на мехурчетата, съдържащи ацетилхолин до невронната синаптична мембрана, е възможен благодарение на помощта на белтъчен комплекс, наречен SNARE. Всъщност ботулиновият токсин (ботокс) блокира този белтък за определен период от време, правейки невъзможно предаването на нервния импулс до определени мускулни влакна, като по този начин възпрепятства напълно и/или частично активността на съответния мускул. Clostridium botulinum е изработила уникален механизъм на защита и атака. Схематично погледнато, молекулата на ботулиновия токсин (ботокс) се състои от три части. Външната обвивка защитава активната молекула на ботулиновия токсин (ботокс) от увреждащото въздействие на стомашния сок. Веднъж попаднал в кръвта, ботулиновият токсин (ботокс) губи тази обвивка под влияние на специфичното pH на човешката кръв. По този начин се открива за действие втората „капсула”, която има висок афинитет за „закачане” за определени молекули от нервните окончания и принуждава нервната клетъчна мембрана
да я „погълне”, при което се освобождава активната молекула на ботулиновия токсин. Веднъж попаднал в нервната клетка, той блокира свързването на мехурчетата, съдържащи ацетилхолин, с мембраната на пресинаптичния неврон. Като резултат, синаптичната структура не може да предаде нервния импулс към мускулните влакна, следователно те не могат да се съкратят и да предизвикат набръчкване на кожата. От своя страна, човешкият организъм се е адаптирал, изработвайки не по-малко интересна
защитна стратегия. В рамките на около 28 дни, засегнатият неврон „пъпкува” и образува структура, която дублира действието на блокирания нервно-мускулен синапс. По този начин, съответният мускул възвръща в известна степен активността си. Тъй като
действието на ботулиновия токсин (ботокс) е напълно обратимо, от 3 до 6 месеца по-късно, след отпадане на предизвиканата от ботулиновия токсин (ботокс) блокада, синапсът възстановява действието си напълно и образувалата се „пъпка” претърпява обратно
развитие. По този начин нервно-мускулният синапс се възстановява напълно както структурно, така и функционално.

Защо терапията с ботулинов токсин (ботокс) се използва за „подмладяване” на лицето?

Целите, които си поставяме, са чрез селективно отслабване на тонуса и мускулната сила на определени групи мускули и релативното повишаване на същите параметри на съответните антагонисти, да постигнем основно два ефекта. Единият е свързан с
намаляване или изчезване на мимическите бръчки, които се образуват в посока, перпендикулярна на действието на блокирания мускул. Вторият ефект има значително по-голямо социално и психологическо въздействие. Редукцията в силата и активността на
мускулите-депресори (мускулите, които използваме за изразяване главно на негативни емоции), води до съответно повишаване на същите показатели в антагонистите им, тоест елеваторите (мускулите, които използваме за изразяване на позитивни емоции). Всъщност това са мускулите, които са отговорни за усмивката, за повдигането на веждите и горния клепач, за „отварянето” на очите. По принцип изражението при децата и младите хора се характеризира с повишен тонус и активност на лицевите мускули-елеватори, които използваме за изразяване на позитивните емоции. Именно активирането на тези мускулни групи, формиращо се за сметка на блокирането на техните антагонисти с ботулинов токсин (ботокс), е отговорно за „подмладяването” на лицето след терапия с ботулинов токсин. Не е маловажен фактът, че блокирайки мускулите, отговорни за мимическите бръчки, даваме възможност на кожата да възстанови „дефекта” в периода, когато мускулът е инактивиран, обновявайки кожата чрез синтез на нови структурни дермални компоненти – колагенни и еластични влакна, както и елементи на дермалния матрикс (хиалуронова киселина и сходните субстанции). Това е причината след терапията с ботулинов токсин ботокс) да намаляват не само мимическите бръчки, а и бръчките в покой. Разбира се, този процес може да се подпомогне с други техники – апликация на филъри, както и другите техники за аблативно и неаблативно подмладяване, които са значително по-ефективни в периода на действие на ботулинов токсин.